Този сайт използва бисквитки (cookies), които се използват за правилното функциониране на сайта, както и за събиране на данни за посещаемостта от страна на GOOGLE. С използването на сайта вие се съгласявате с това условие.

БКОС, ИКС и СФОС с позиция относно Закон за частната охранителна дейност

ДО:

Президента на Република България;

Председателя на 44 Народно Събрание

Министър Председателя на Р. България

Омбудсмана на Р. България

Главния Прокурор

Председателя на Консултативния съвет по законодателство към председателя на 44-ия парламент

Комисията по вътрешен ред и обществена сигурност при 44 НС

Председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество

ПОЗИЦИЯ

ОТНОСНО: 

Закон за частната охранителна дейност ( обн ДВ бр.10 /2018г ) и публикуваните за обществено обсъждане проекти на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и Наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията по ЗЧОД, публикувани на портала за обществено обсъждане и на МВР на 12.03.2018 г. /“Наредбите“/ 

 

 

Ние, фирмите и сдруженията от частния охранителен сектор: Българска Камара за охрана и сигурност (БКОС), Индустриален Клъстер Сигурност (ИКС) Съюз на фирмите за охрана и сигурност (СФОС), членове на Българска Стопанска Камара, Съюза за Стопанска Инициатива , изразяваме нашето пълно несъгласие с трите нормативни акта и настояваме за спирането на действието на Закона за частна охранителна дейност, преработката му и/или оттеглянето му, както и на посочените проекти на Наредби.

Нашето убеждение е, че нашият бизнес има необходимост от добра и работеща регулация, която да защитава както обществения интерес, така и нашите интереси като работодатели и участници в икономическото развитие на Република България.

Възразяваме категорично срещу приетите и предложени нормативи, пряко засягащи сектора на частната охранителна дейност и услугите за сигурност, без да бъде отчитано въздействието, което те ще окажат върху нас и нашите служители, бизнес партньори и възложители. Същите са приети и без недостатъчната експертиза на бизнес организациите в сектора и заинтересованите страни и съотносимите към дейността на сектора държавни институции, което ще доведе до пагубни и непредвидими последици. (Приложение *1)

Относно ЗЧОД:

  • Настоящият закон съдържа множество противоречиви и неработещи административни и регулаторни изисквания; (Приложение *2)
  • Категорично се противопоставяме срещу създаването на допълнителни административни регулации, които ще затруднят и без това усложнения процес за осъществяване на нашата стопанска дейност. (Приложение *2)
  • Считаме за недопустимо въвеждането на минимални изисквания за осъществяването на нашия бизнес чрез закон, чието изпълнение и контрол е възложено на министъра на вътрешните работи, което е пряка намеса на държавата в стопанска и икономическа дейност, развиващи се на пазарен принцип. Това е и нарушение на европейските нормативни актове и Конституцията на Република България. (Приложение *2)
  • Въвеждането на по-високи изисквания за минимален образователен ценз и професионална квалификация на нашите служители, ще доведе до блокиране и колапс на дейността поради липса на кадри за предоставяне на услугата. Необходим е значително по голям адаптивен период и ясно диференциране на нивата на професионално обучение за служителите ни. (Приложение *3)
  • На следващо място считаме, че така предложената или вече приета, нормативна уредба ни лишава от правото на свободно договаряне и свободна стопанска инициатива, предвид заложената в Закона забрана за наемане на подизпълнители – чл .17 ал.1 във връзка с чл.13 ал.1. Няма дори една охранителна фирма, която да може да изпълни без под изпълнители голям корпоративен договор (например: охрана на банкова институция) и не е необходимо да има такава компания, която да може да изпълнява услугите на територията на цялата страна. Ако това е целта на Закона то той се явява дискриминационен и лобистки по своята същност, създаващ условия за невъзможна конкуренция (Приложение *4)
  • Чрез възложените със Закона правомощия за проверка и контрол по дейността от страна на МВР, на проверяващите им се вменяват множество административни задължения извън тяхната основна дейност, за изпълнението на които те нямат административен и ресурсен капацитет. От една страна това ще доведе до огромен субективизъм и неефективен контрол, предвид, спецификата на бизнеса ни, а от друга - до възможности за рестрикции и злоупотреба със служебно положение и корупционни практики.
  • Със Закона се предоставя възможност на МВР, в качество си на лицензиращ дейността ни орган, да проверява „сам себе си“ чрез възлагането на МВР на контрола и изпълнението на ЗЧОД, относно целесъобразността за издаване на конкретен лиценз и удостоверяването за съответствие, съгласно Наредбите. Това противоречи на принципа за разделение на функциите и отговорностите, създава условия за „търговия с влияние“ и разправа с “неудобните”.
  • С въведените лицензионни режими се създава неравнопоставеност на пазара, между операторите от сектора и така наречените звена за „самоохрана“. Самоохраната е предвидена да се извършва само от „бюджетни организации по смисъла на ЗПФ, както и лечебни заведения учебни заведения от предучилищно, училищно и висше образование , както и стратегическите обекти от значение за националната сигурност“. Това са организации на бюджетна издръжка, финансирани от държавния бюджет, вкл. и от нашите данъци, които ще получават допълнителни средства за осъществяването на неприсъща за тях дейност – частна охранителна дейност, по смисъла на този Закон. По същество този вид звена за самоохрана на този вид бюджетни и публични институции не може да съществува в Закона за частната охранителна дейност . В тази регламентация нито Възложителя нито изпълнителя е частно лице. Бюджетните организации, лечебните заведения учебни заведения от предучилищно, училищно и висше образование , както и стратегическите обекти от значение за националната сигурност са обекти, които имат необходимост и ползват не само физическа охрана, в т.ч. и въоръжена охрана, но и множество други услуги – мониторинг и реагиране с автопатрули, инкасо и други. Това им “право” ги задължава да организират и извършват несвойствени дейности, да поемат нетипични за тях рискове, ръководителите им да носят отговорности за сигурността във всичките й аспекти, отнема правото на този вид възложители на избор на по-качествен и професионален изпълнител на необходимите им дейности в лицето на частните охранителни фирми от една страна, и от друга, отнемане на пазарен дял от частния бизнес, продължаваща практика за нелоялна конкуренция от страна на държавата чрез нормативното установяване и подпомагане на тези звена, както и през държавно финансиране. На практика това представлява нерегламентирана и неправомерна държавна помощ, което от своя страна създава предпоставки за: висок риск за гражданите и публичното имущество ; непрофесионално изпълнение на услугата; липса на прозрачност относно усвояване на бюджетни средства; така и отнемане на пазарна ниша от сектора. (Приложение *5)
  • Предвидената възможност за самоохрана на обекти от стратегическата инфраструктура създава колизия между правомощията на МВР по Приложение 1 от ЗМВР и изискванията на ЗЧОД за контрол. Това противоречи и на логиката на законодателя, с която е възложил на МВР да извършва възмездно охраната на тези важни за обществото обекти и същевременно, от икономическа гледна точка да се извършват допълнителни разходи за охранителна дейност под формата на самоохрана, заплащана също от бюджета.
  • ЗЧОД въвежда прекомерни и несъобразени с преследваната цел изисквания и административни тежести, в това число и нерелелевантни наказателни отговорности към служителите и ръководителите на частните охранителни фирми,които наред с тези, присъщи на търговското законодателство, се явяват свръх регулация и риск за дружествата, предоставящи охранителни услуги (Приложение *6)

Относно проектите на Наредби:

  • Наредбите въвеждат изисквания, които не съществуват в Закона. Така например, с Наредбата за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност са заложени нотариални заверки на договорите за охрана, докато Законът изисква само писмена форма. Това изискване повдига редица практически и правни въпроси, чийто отговор може да доведе до разнопосочни тълкувания, а оттам и до хаос в прилагането на Закона от органите на МВР, отговорни административната регулация и административен контрол както и контрола по изпълнението на лицензите. (Приложение *7)
  • Наредбите не са в унисон с тенденцията за все по-широко използване на данни от публични регистри, които са служебно известни на органите на МВР, като възлагат събирането на документи, които могат да бъдат набавени от органа служебно. Това противоречи и на т. нар. „публично доверие“ в регистрите.
  • Огромният документооборот, който ще бъде въведен с евентуалното приемане на проекта на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД, ще затрудни както осъществяването на контрол, поради липсата на административен и компетентностен капацитет на органите на МВР, така и ще натовари административната дейност на дружествата, които ще бъдат принудени да назначават голям брой служители, занимаващи се и отговарящи само за този документооборот; многократно увеличат разходите за изработване , нотариална заверка, разходи за пощенски и куриерски услуги. Тези изисквания са и в противовес на заявеното от правителството изграждане на т.нар. „електронно управление“ и комплексното административно обслужване, което в МВР не е въведено като система за уведомяване и комуникация с / от бизнеса. (Приложение *8)
  • Вместо да улесни бизнеса в изпълнението на законовите му задължения, Наредбите в този им вид, ще доведат до блокиране , тероризиране на бизнеса, административен хаос, корупционна среда, и на практика ще доведат до ликвидация на сектора.
  • Проектите на Наредбите, според техническите изисквания към фирмите, са изостанали значително спрямо достиженията на бизнеса; не отчитат широко използваните от фирмите технологии и иновации; Наредбите създават изисквания, чието неспазване в буквалния им смисъл води до наказания и отнемане на лицензи. (Приложение *9)

Отчитайки качеството и последствията от влизането на ЗЧОД в действие, на 29 март 2018г. ние сезирахме Европейската Комисия, за да получим съдействие и становище по спазването на правото на Европейския съюз, касаещо бизнес сектора на частната охранителна дейност

АПЕЛИРАМЕ ЗА: Качествена преработката и/или оттеглянето на Закона за частна охранителна дейност и така публикуваните за обществено обсъждане проекти на Наредби, които да бъдат съобразени с експертизата на бизнеса и изчистени от всички противоконституционни и противоречащи на добрите практики норми, препятстващи дейността на частния охранителен бизнес. (Приложение *10)

София, 02-Април-2018г

Документа с позицията на трите асоциации можете да изтеглите от тук.

Цитираните приложения можете да прегледате и изтеглите от тук.

Начало