Новини

Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е внесен в Народното събрание, в противоречие със Закона за нормативните актове, тъй като не е подложен на оценка на въздействието, както и на задължителното обществено обсъждане. Приложените към законопроекта становища на браншови организации не се отнасят до него, а до друг законопроект за промени в ЗЧОД.

Това каза на пресконференция днес, 5 септември 2017 г., изпълнителният директор на Индустриален клъстер „Сигурност“ (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В пресконференцията участваха още Александър Иванов – председател на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова – председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков – председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ).

Според Татяна Иванова, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.

Частни гардове влизат в борбата с тероризма. Или поне това е записано в нов законопроект на кабинета “Борисов 3”. Точката влезе в дневния ред на Министерския съвет в края на юли. Според документа, частните фирми са длъжни да пазят видеоархив от камерите си и да го предоставят на МВР при поискване. Зад нововъведението, се крият основно финансови причини. Защото частните гардове така или иначе опасват охраняваните от тях обекти с техни камери. И още нещо – могат да поемат охраната на цели села. Въпросът е дали няма да се съюзят с бандитите? Или пък си създаваме частно МВР?  И защото въпросите са твърде много, задаваме ги на експертите. Татяна Иванова – клъстър „Сигурност“ към БСК коментира проблема.

Нов закон ще определя дейността на 3000 лицензирани фирми с близо 180 000 охранители.

Този законопроект е подобен на миналогодишния, но явно е обсъждан в много тесен кръг в консултативния съвет по сега действащия закон към МВР, но в този съвет са представено под 1 % от лицензираните компании. Има 3000 лиценза издадени и в съвета са представени 40 компании. Очакваме по-широко обсъждане. Частните услуги за сигурност и частната охранителна дейност са доста отговорен и голям сектор това трябва да се отчете при самото обсъждане и да се направи реформа в този сектор”, обяви Иванова.

Източник: bTV

Законопроект за частната охранителна дейност определя как МВР да използва ресурса на частните охранителни фирми за борба с конвенционалната престъпност. Разписани са правилата за задържане от страна на охранители и предаването на хора, извършили престъпления, на МВР. Особен акцент има върху ползването на камерите за наблюдение от частните фирми.

Предвидена е по-добра координация между охранителните фирми и МВР, когато има задържани от охранителите. Те незабавно ще бъдат предавани на органите на реда, аргументира се зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Татяна Иванова в тв. Евроком за проблемите на частната охранителна дейност

Европейският парламент прие резолюция за частните охранителни компании, с която се дава зелена светлина за "износа" на охранителна дейност зад граница при воденето на военни действия. Смесването на дейностите на частните охранителни дружества с частните военноохранителни дружества предизвика реакция сред част от евродепутатите, които определиха резолюцията като опит за "приватизация на войната" с цел да не се натоварват националните бюджети и да не се отчитат жертви при военни действия. По повод резолюцията ответна реакция се появи и в браншовите организации у нас. Потърсихме за коментар Татяна Иванова - изпълнителен директор на Индустриален клъстер сигурност, член на Съвета на председателите и секретар на Комитет „Сигурност" при Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес.