Ние можем да бъдем партньори, но не можем да участваме пряко в борбата с битовата престъпност. Така изпълнителният директор на Индустриален клъстер сигурност коментира приетия Закон за частната охранителна дейност. Татяна Иванова е член на Съвета на председателите и секретар на Комитет „Сигурност" при Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес.
- Появиха се някои опасения във връзка с новоприетия Закон за частната охранителна дейност. Кои от тях споделяте?
- Има резонни опасения. Ние сме също не по-малко изненадани, защото не бяхме наясно какво точно ще се приеме. Поради една много проста причина. Уж имаше създадена работна група, след като вдигнахме шум по отношение начина на приемане на този законопроект. Председателят на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред г-н Цветанов пред целия бизнес пое ангажимент за кардинални промени на проектозакона. Под „кардинални“ се разбираше да отпаднат звената за самоохрана, да няма подзаконови нормативни актове, да се вслуша в предложенията на бизнеса, защото е специфичен. И по тази причина беше създадена работна група. Тази работна група се събира точно два пъти, като почти нищо от предложенията, които даде тази група, не е влязло в законопроекта.
Оказа се, че впоследствие МВР си е доработвало закона и на последното събиране на работната група, без да ни е даден проектозаконът, върху който е работено, се проведе едно литературно четене на самия законопроект.
- Тоест, МВР е взело участие в написването на законопроекта и не са взети предвид препоръките на бизнеса.
- МВР написа законопроекта и ако литературно четене може да се нарече консултиране с бранша...
Аз лично съм оставила бележки по законопроекта, по всеки един от текстовете, който съм преценила, че е спорен. От тях не е взето предвид абсолютно нищо.
Включително и случилото се при гласуването на второ четене в пленарна зала – да се прегласува вече приет текст...
- Какво следва от това?
- Законът е уязвим първо заради съгласувателните процедури и общественото обсъждане. Г-н Цветанов пое ангажимент представители на Министерството на икономиката да участват в обсъждането на законопроекта, за да може да се синхронизира законът с европейските нормативни актове и съответното законодателство. Както и с решенията на Европейския съд.
Веднага давам пример: проектът на наредбата, с която според закона министърът на вътрешните работи ще контролира дейностите по охрана, влиза в противоречие с решение на Европейския съд по делото на ЕК срещу Италия от 2005 г., което касае неизпълнението на изискванията относно минимален числен състав, свободно предоставяне на услуги и частни охранителни услуги. Този закон не отговаря и на други решение на Европейския съд за неспазване на правилата за предоставяне на услуги. Защото не бива да забравяме, че секторът на частните услуги за сигурност, колкото и да отказват да го възприемат, е бизнес. Ние сме икономическа дейност и подлежим на други регулации, които са свързани с нашата дейност като търговски дружества. Поради тази причина Министерството на икономиката трябваше да присъства на тези срещи.
Връщам се на лиценза за урбанизирани територии. Много внимателно слушах доводите на г-н Манев (депутат от ГЕРБ и един от вносителите на закона, бел. ред.) и искам да кажа, че така записан въпросният лиценз – охраната на урбанизираните територии е комплекс от дейности, който включва защита от противоправни посегателства срещу имуществото и населението в съответната урбанизирана територия е дейността по този лиценз. А това, което цитира г-н Манев, че дейността ще се извършва посредством наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули, е начинът, по който ще се извършва тази дейност. Това означава, че охранителната компания, сключвайки договор с кмета на общината, обособява такива екипи и ще трябва да извършва дейност по защита на противоправните посегателства върху имуществото и населението.
- Като е правен законът мислено ли е, че има достатъчно големи охранителни фирми в страната, които да имат капацитета да обхванат цели общини и урбанизирани територии?
Нямам такава информация дали има фирми, които ще могат да поемат такава дейност. Дават се примери в положителния и в отрицателния аспект за охраната на села от такива фирми.
Това, което мен ме притеснява, е как ще се възлагат тези договори. Има аргументи, че законът дава право кметът да сключва договор за охрана. Че те и сега кметовете могат да сключват договори, само че се преминава през обществена поръчка, при ясно зададени критерии, при прозрачно харчене на обществени средства.
Би трябвало, като представител на сектора, да изразя задоволство от това, че се открива нов пазар, но аз имам основателни притеснения, че този „нов“ пазар ще създаде всъщност повече проблеми. И той може би е за определени дейности. Има такива индикации. Например от интервюто на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, откъдето между другото е депутат и г-н Манев, че това е превъзходно... Имам усещането за лобизъм.
- Имате ли опасения за това, че може пазарът на частните охранителни услуги може да бъде изкривен и ще бъдат създадени условия за монопол?
- Абсолютно. Имам такива опасения. За монопол не мога да твърдя, но имам опасения за изкривяване на пазара.
- Но все пак звучат логично аргументите, че не е нужно МВР да бъде натоварвано с дейности като охраната на паркове и спортни зали например...
- Охраната на урбанизираната територия е защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението. Това е приоритет на МВР, записан в специален закон.
- В такъв случай потвърждавате съмненията, че се отдават дейности на МВР в частни ръце...
- Нямам идея каква е логиката на законодателя за този текст и вкарването на отделен лиценз.
Друг е въпросът за броя на лицензите и раздробяването на лицензионните дейности. Това увеличава административната тежест. Какво значение има дали охраняваш питейно, или компютърен клуб? Това е имущество. И обяснението, че това било специфична дейност и т.н никак не се получава . Частните охранители и до сега охраняваха множество питейни заведения. Важен е професионализма. Това трябва да се гледа – обучението, инвестицията в хората, не товаренето на бизнеса с такива регулации.
Цялото това нещо от една страна създава прекомерна административна и регулаторна тежест, от друга страна – финансова тежест, защото за всеки един от лицензите трябва да си плащаш. И като заговорихме за административната тежест – вече е факт свръхрегулацията на този сектор.
- Това води ли със себе си опасността от фалит на по-малки фирми?
- Определено, да.
- Друг логичен аргумент в полза на закона е свързан с отпадане на звената за самоохрана, като беше даден пример с боя на Околовръстното шосе, когато гардове нападнаха мъж и жена.
- Първо, звеното за самоохрана няма право да извършва никакви други дейности, освен охрана на имущество.( чл11 от сега действащия ЗЧОД ). Значи няма право да извършва лична охрана. И тук задавам въпроса къде са контролните органи и колко звена за самоохрана са проверени какви дейности извършват.
Следващото, което е: Премахнали сме звената за самоохрана. Не, не сте. Звената за самоохрана остават за бюджетни организации – лечебни заведения, институции в сферата на образованието и стратегически обекти от системата на националната сигурност. Тук опасенията са и за нерегламентирана държавна помощ. Защото бюджетните организации получват средства от бюджета за извършване на определени дейности. По този начин те се явяват нелоялна конкуренция.
- Как ще се харчат тези пари прозрачно без да има обществени поръчки?
- По отношение на стратегическите обекти от значение за националната сигурност – тук въпросът ми е, след като в бюджета се финансират дейностите по самоохрана на тези обекти, тези стратегически обекти не са ли заложени в приложението за стратегически обекти в Закона за МВР и защо тогава за тези стратегически обекти ще имат необходимост от звено за самоохрана и ще се извършва дейност по закона за частната охранителна дейност?
Или да се премахнат всички звена за самоохрана, или да не се създава нелоялна конкуренция.
- Какво смятате да предприемете? Разбираме, че част от бизнеса е бил съгласен с тези промени, но вие не сте...
- Част от бизнеса беше за други промени. Голяма част от бизнеса, да не кажа целият бизнес, е за нов закон, но не в този му формат. И аз съм сигурна, че колегите, след като прочетат така приетия закон ще разберат, че всъщност ще имат много повече проблеми.
След като вече е приет законът, ще се консултираме, но не смятаме, че МВР трябва да прави закон за бизнеса. Има достатъчно европейска практика от 1974 г., има достатъчно анализи...
Има други решения на Европейския съд и срещу Белгия, и срещу Испания, в които се казва, че организацията в областта на частната охранителна дейност е по принцип дейност по охрана или по опазване на движими или недвижими вещи, издирване и разследване за сметка на частно-правни субекти. И изрично се посочва, че дейностите, свързани с алармените системи и вътрешните служби за сигурност не са пряко и конкретно свързани с упражняването на публична власт. Това го казвам в контекста на твърденията, че с този закон ще се мобилизира ресурса на частните охранителни фирми в борбата с битовата престъпност. Ние можем да бъдем партньори, но не можем да участваме пряко в борбата с битовата престъпност.това е приоритет на друго ведомство с други правомощия.
И само да вметна по темата за появили се заглавия в стил : „дадоха право на охранителите да бият" – И в досега действащия закон имаха право охранителите при задържане да използват помощни средства и белезници. Просто, явно не се познава дейността на колегите.
- Изглежда, че законът беше приет набързо. Защо според вас?
- Нямам представа. Това, което имам като факти ,е че, тъй като тази идея за законопроект е от 19 април 2016 г. На 28 април 2016 г. ние сме дали становище но по Закон за изменение и допълнение №654-01-62/24.04.2016. След това въпросният законопроект(станал вече Закон) е гледан три пъти на консултативен съвет в дирекция „Национална полиция“. След което на 2 август 2017 г. е приет от МС и е внесен в НС. Тук уловката е, че първоначалният проект е минал обществено обсъждане, но не е внесен в Народното събрание и няма сигнатура. След което този проект е преработен, внесен е в Министерски съвет и след това се внася в парламента с коментарите от 2016 г. След което се появява обяснението, според Закона за нормативните актове, внесени в Народното събрание законопроекти могат да бъдат гледани без обществено обсъждане.
Но ние коментирахме това с юристи, които смятат, че това е в абсолютно нарушение на процедурата за приемане на законопроекти, тъй като текстовете от Закона за нормативите актове касае вече внесени със сигнатура в Народното събрание законопроекти.