Дата - 06.09.2017 г.
ИСК - (30 НОВИНИ)
Пресрелийз изготвен он Пресцентъра на БСК за пресконференцията на ИКС, БКОС и СФОС на 5.9.2017 във връзка със изразеното становище по проект на закон за ЧОД и ЗИД на ЗМВР.
Заглавие: Сдружение алармира за пробойни в закона за частните охранители
Дата: 05.09.2017 13:09
Медия: Faktor bg
България може да бъде заплашена от наказателна процедура от ЕК заради готвените промени в закона за частната охранителна дейност. Поправките в проектозакона не за синхронизирани с европейските. Това предупредиха на пресконференция от индустриалния клъстер "Сигурност". Според нейния изпълнителен директор Татяна Иванова промените не са минали обществено обсъждане, съобщава Канал3.
Друго нарушение е, че се забелязват драстични разлики в терминологията, заради които също се уязвими и подлежим на санкция от страна на Брюксел.
От сдружението предупреждават, че от неизпипаните поправки ще пострадат над 120 000 души в охранителния сектор.
Заглавие: Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора, твърдят от бранша
Дата: 05.09.2017 13:00
Медия: Телевизия Пресс
Под една или друга форма МВР започва да връща практиката за търговска дейност. Това заяви на пресконференция изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова във връзка с предложенията за промени в Закона за частната охранителна дейност и МВР.
Проблемът при предложения законопроект за частна охранителна сигурност е, че той е приет без обществено обсъждане, посочи Иванова на пресконференция в Българската стопанска камара. По думите ѝ липсва и оценка на въздействието. Тя посочи, че ще се увеличи административната тежест.
Освен това има и други промени, които ще въздействат върху бизнеса. Например наредбата, която министърът на вътрешните работи ще издаде относно минималните стандарти за бизнеса. По думите на Татяна Иванова това означава, че с една наредба министърът ще регламентира на фирмите какви минимални изисквания трябва да покрият.
Това е пряка намеса на държавата в стопанската дейност, посочи Иванова.
По думите ѝ не може по този начин държавата да определя как едно дружество да си върши работата.
Иванова допълни, че терминологията в проектозакона противоречи на всички приети терминологии. Въведеното изискване за задължително членство в сдружение за получаване на лиценз също е нарушение, посочи Иванова.
С промените в закона за МВР се възвръщат част от порочните практики МВР да осъществява търговска дейност, смята Иванова. Според нея за това ще спомогне и промяната, според която лицата, които работят на трудово правоотношение и не извършват полицейска дейност, вече ще могат да охраняват стратегически обекти. Според сегашното законодателство тези обекти могат да се охраняват само от полицаи. ДП "Център за предоставяне на услуги" ще представлява пряка конкуренция на бизнеса, алармира Иванова.
Изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" сподели, че всички тези промени ще доведат до административен хаос, въвеждане на допълнителна административна тежест и възстановяване на порочните практики на МВР да конкурира частния бизнес. Това ще доведе и до нестабилност в сектора.
Заглавие: Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора, твърдят от бранша
Дата: 05.09.2017 12:57
Медия: Агенция "КРОСС"
/КРОСС/ Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е внесен в Народното събрание, в противоречие със Закона за нормативните актове, тъй като не е подложен на оценка на въздействието, както и на задължителното обществено обсъждане. Приложените към законопроекта становища на браншови организации не се отнасят до него, а до друг законопроект за промени в ЗЧОД.
Това каза на пресконференция днес, 5 септември 2017 г., изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В пресконференцията участваха още Александър Иванов - председател на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова - председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков - председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ).
Според Татяна Иванова, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.
По време на пресконференцията беше коментиран и внесеният в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност.
Заглавие: Частните охранители се опасяват, че МВР ще ги конкурира нелоялно
Дата: 05.09.2017 12:49
Медия: Дневник
Частните охранители се оплакаха, че последните два законопроекта на вътрешното министерство - за частната охрана и Закона за МВР показват, че ведомството се връща към практиката да развива търговска дейност и по този начин става конкуренция на бизнеса им. На специална пресконференция по темата становище изразиха индустриалния клъстер "Сигурност", Българската камара за охрана и сигурност и Съюзът на фирмите за охрана и сигурност.
Законът за МВР - връща практиката за търговска дейност на ведомството
Поредните предложения за промени в Закона за МВР предвиждат полицията да може да охранява обекти въз снова на сключен договор, включително със сигнално-охранителна и друга техника. По време на изпълнение на договора МВР ще назначава нови служители за целта. Същото ще важи и за пожарната, която ще може да осъществява пожарогасителна и спасителна дейност след договор със заинтересованите. С предложените изменения се разширяват правомощията на служителите, работещи по трудово правоотношение в МВР. Те ще могат да осъществяват и охрана на обекти, които не се управляват от министерството, както и по охрана на границата. Те ще имат право и да задържат хора при изпълнение на функциите си.
Повече за предложенията четете тук.
Това частните охранители разтълкуваха като връщане на практиката за извършване на търговска дейност от ведомството, което е длъжно да гарантира спазване на обществения ред и сигурността като държавен орган.
Освен това с назначаването на нови служители за охрана на обектите и разширяване на правомощията на наетите по трудово правоотношение в МВР се създава пряка конкуренция на частните охранители. Те коментираха, че по принцип няма проблем в конкуренцията, но когато тя идва от структурата, която издава лицензите им, това вече не е просто конкуренция.
Законът за частната охранителна дейност - пряка намеса на държавата в бизнеса
В края на юли кабинетът одобри изменения и в Закона за частната охранителна дейност. Те според браншовите организации са само козметични и не са стъпка към нужната реформа в сектор "Сигурност". В същото време законопроектът урежда поредица от лицензионни режими, които вместо да олекотят административната тежест върху бизнеса, я увеличават, коментира Татяна Иванова, председател на клъстера "Сигурност".
Повече за проекта четете тук.
По думите ѝ законопроектът е в разрез с европейското законодателство в областта на конкуренцията и с това, че се въвеждат дискриминационни мерки във вътрешния пазар. Иванова коментира, че това е пряка намеса на държавата в бизнеса.
Проектът предвижда и наказания за фирмите, които не се включат в браншови организации. Това според Иванова е доброволен
акт и не може да бъде вменено като задължение, още по-малко да се налагат санкции при неизпълнението му с отнемане на лиценза на някоя фирма.
Новият закон за частните охранители ще създаде нестабилност в сектора, където работят около 120 хил. души. А новите мерки ще засегнат предимно по-малките охранителни фирми, коментира още Иванова.
Същевременно на тях ще се вменяват правомощия по охрана на обществения ред. "Няма как да се "аутсорсват" дейности на частните охранителни фирми към МВР", обясни Иванова. По думите ѝ частните охранители винаги са били партньори на МВР, но не могат да се изземват функции на ведомството, както и обратно - МВР не може да се намесва на пазара на охранителни услуги.
Иванова обясни още, че към одобрения от кабинета законопроект за частаната охрана са приложени становища на три от браншовите организации, които обаче са към стар проект. На практика е нямало обществено обсъждане по одобрения от Министерския съвет.
От индустриалния клъстер коментираха и влезлите вече в сила промени в Закона за МВР, според които от началото на следващата година ще заработи новото държавно предприятие, което единствено остана от т.нар. реформи на предишния вътрешен министър Румяна Бъчварова във втория кабинет на Борисов. Притесненията на бранша са, че с държавна подкрепа предприятието ще се включи в дейности, които фигурират на свободния пазар.
Заглавие: Промените в закона за МВР връщат порочни търговски практики, предупреждават частниците
Дата: 05.09.2017 12:42
Медия: news.bg
Под една или друга форма МВР започва да връща практиката за търговска дейност. Това заяви на пресконференция изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова във връзка с предложенията за промени в Закона за частната охранителна дейност и МВР.
Проблемът при предложения законопроект за частна охранителна сигурност е, че той е приет без обществено обсъждане, посочи Иванова на пресконференция в Българската стопанска камара. По думите ѝ липсва и оценка на въздействието. Тя посочи, че ще се увеличи административната тежест.
Освен това има и други промени, които ще въздействат върху бизнеса. Например наредбата, която министърът на вътрешните работи ще издаде относно минималните стандарти за бизнеса. По думите на Татяна Иванова това означава, че с една наредба министърът ще регламентира на фирмите какви минимални изисквания трябва да покрият.
Това е пряка намеса на държавата в стопанската дейност, посочи Иванова.
По думите ѝ не може по този начин държавата да определя как едно дружество да си върши работата.
Иванова допълни, че терминологията в проектозакона противоречи на всички приети терминологии. Въведеното изискване за задължително членство в сдружение за получаване на лиценз също е нарушение, посочи Иванова.
С промените в закона за МВР се възвръщат част от порочните практики МВР да осъществява търговска дейност, смята Иванова. Според нея за това ще спомогне и промяната, според която лицата, които работят на трудово правоотношение и не извършват полицейска дейност, вече ще могат да охраняват стратегически обекти. Според сегашното законодателство тези обекти могат да се охраняват само от полицаи. ДП "Център за предоставяне на услуги" ще представлява пряка конкуренция на бизнеса, алармира Иванова.
Изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" сподели, че всички тези промени ще доведат до административен хаос, въвеждане на допълнителна административна тежест и възстановяване на порочните практики на МВР да конкурира частния бизнес. Това ще доведе и до нестабилност в сектора.
Заглавие: Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора
Дата: 05.09.2017 12:34
Медия: Агенция БГНЕС
Проектозаконът за частната охранителна дейност, който е внесен в Народното събрание на 2 август 2017 г., е приет без обществено обсъждане. Това заяви изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова, предаде репортер на БГНЕС.
"Основният проблем е, че законопроектът е приет без обществено обсъждане. Той беше внесен в НС и нашето учудване беше голямо, когато видяхме в таблицата, която се публикува в края на законопроекта за обществено обсъждане, наши становища. Тези наши становища обаче са давани по друг законопроект, който е от миналата година и няма абсолютно нищо общо с този законопроект. Дефакто няма проведено реално обществено обсъждане на въпросния законопроект. С това се нарушават изискванията на законопроекта. Липсва оценка на въздействието с правото на Евросъюза. В мотивите към законопроекта вносителят е написал, че не се прилага правото на ЕС и поради тази причина не е необходима оценка за въздействието.
Отговорно можем да заявим, че е необходима и належаща такава оценка", подчерта Татяна Иванова. Проектозаконът е приет на последното за месец юли заседание на Министерски съвет.
"Необходима е реформа в сектор сигурност, необходима е реформа и в частните услуги за сигурност. Основният проблем е, че в терминологията на предложения законопроект не се включва това, което е разписано в описанието на сектора в Евростат и НПИ", заяви Иванова.
Според нея, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на
Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.
Иванова коментира и внесения в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ",
с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност. /БГНЕС
Заглавие: МВР като че ли връща практиката за търговска дейност, според бизнеса
Дата: 05.09.2017 12:34
Медия: БТА
София, 5 септември /Константин Костов, БТА/ МВР като че ли започва да връща постепенно практиката за търговска дейност. Това заяви по време на пресконференция за промените в Закона за Частната охранителна дейност и МВР - Татяна Иванова, изпълнителен директор на Индустриален клъстер "Сигурност", член на Българска стопанска камара. Поз...
За да прочетете целия текст на тази новина, трябва да сте абонирани за новините на БТА.
Вход за абонати
Абонамент
Заглавие: ПРОЕКТЪТ НА НОВ ЗАКОН ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ЩЕ СЪЗДАДЕ ХАОС В СЕКТОРА, ТВЪРДЯТ БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ
Дата: 05.09.2017 12:33
Медия: Българска стопанска камара
Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е внесен в Народното събрание, в противоречие със Закона за нормативните актове, тъй като не е подложен на оценка на въздействието, както и на задължителното обществено обсъждане. Приложените към законопроекта становища на браншови организации не се отнасят до него, а до друг законопроект за промени в ЗЧОД.
Това каза на пресконференция днес, 5 септември 2017 г., изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В пресконференцията участваха още Александър Иванов – председател на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова – председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков – председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ).
Според Татяна Иванова, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.
По време на пресконференцията беше коментиран и внесеният в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност.
Заглавие: МВР се включва в одържавяването и регулирането на пазарни услуги
Дата: 05.09.2017 12:21
Медия: OFFNews
Със законопроекта за частната охранителна дейност МВР се намесва в търговската дейност на дружествата, предоставящи охранителни услуги. Това е становището на Индустриален клъстер "Сигурност", към Българската стопанска камара и Съюза на Фирмите за охрана и сигурност (СФОС).
На пресконференция във вторник браншовите организации коментираха проекта на нов закон за частната охранителна дейност и промените в Закона за МВР. Текстът на закона урежда отношенията в частната охранителна дейност, която е по същество е търговска дейност. В същото време новият закон урежда поредица от лицензионни режими, които вместо да олекотят административната тежест върху бизнеса, я увеличават, коментира Татяна Иванова, председател на Клъстер "Сигурност".
По думите ѝ законопроектът е в разрез с европейското законодателство в областта на конкуренцията и с това, че се въвеждат дискриминационни мерки във вътрешния пазар. Законът регулира стопански отношения, каквито са услугите за частна охранителна дейност, а това е недопустимо, тъй като се нарушава правото за еднакви условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя, коментират от бранша.
Законът залага рестрикции, с които нарушава правото на сдружаване и пряко се намесва в охранителния бизнес като задължава частните охранителни фирми да членуват в браншови организации. В противен случай ще бъде отнеман лицензът им.
Новият закон за частните охранители ще създаде нестабилност в сектора, където работят около 120 хил. души. Новите мерки ще засегнат предимно по-малките охранителни фирми. Новите мерки ще засегнат и възложителите на охранителни услуги.
В същото време на охранители ще се вменяват правомощия по охрана на обществения ред. "Няма как да се "аутсорсват" дейности на частните охранителни фирми към МВР", коментира Иванова. По думите ѝ частните охранители винаги са били партньори на МВР, но не могат да се изземват функции на ведомството, както и обратно - МВР не може да се намесва на пазара на охранителни услуги.
Беше коментиран и гафът с това, че към законопроекта са добавени становища на три от браншовите организации, които обаче са към стар законопроект. На практика се оказва, че без да са давали становище по новия законопроект, организациите са включени в новия законопроект със стари становища. Така е заобиколено общественото обсъждане и забележките, които биха били направени по отношение на текстовете, коментира Иванова.
От камарата коментираха и промените в Закона за МВР, както и очакването от 1 януари 2018 година да заработи новото държавно предприятие, което единствено остана от т.нар. реформи на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова при предходния мандат на ГЕРБ. Опасенията на бранша са, че с държавна подкрепа предприятието ще се включи в дейности, които фигурират на свободния пазар. Това ще доведе до монополно положение и нерегламентирана държавна помощ, смятат от камарата.
Заглавие: Охранителни фирми възразяват срещу проектозакон за сектора*
Дата: 05.09.2017 11:50
Медия: Инвестор.БГ
Индустриален клъстер "Сигурност" възнамерява да се обърне към ЕК
В проекта за нов Закон за частната охранителна дейност са заложени множество нарушения на българското и на европейското законодателство, заяви пред БНР изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова.
Проектът е внесен от Министерския съвет на 2 август в Народното събрание. Той урежда условията и реда за частна охранителна дейност, административното регулиране и контрол.
Със законопроекта, както и досега, се установява лицензионен режим за частната охранителна дейност.
Проектът предвижда ново видово разделение на сектора. Предвидено е разработване на подзаконов нормативен акт, с който детайлно за всеки един вид дейност да се регламентират минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за техническо оборудване, моторни превозни средства и персонал с професионална квалификация.
Татяна Иванова коментира, че проектът "е объркан още във философията си". Тя изтъкна, че е използвана терминология, която според нея не съответства на термините, използвани в изключенията на Директивата за услугите, в Закона за Евростат и от НСИ.
Секторът е против министърът с наредба да определя минимални изисквания за сигурност и безопасност.
Иванова не е съгласна и със записаното задължителното изискване за принадлежност на охранителната фирма към
професионално сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност.
"Правото на сдружаване е също регламент на Конституцията и на Конвенцията на международната организация на труда. По този начин се ограничава и правото на стопанска дейност, защото без лиценз не можеш да извършваш тази дейност", смята директорът на Индустриален клъстер "Сигурност".
"Охранителните фирми не са звено в МВР, за да бъде дейността им регламентирана с наредба на министъра", смята Иванова. Тя подчерта, че правомощията на охранителите не са увеличени с новия закон, но административната тежест е.
"Опасността от наказателна процедура срещу България, защото ще сезираме Европейската комисия, ще е много голяма", предупреди тя.
Около 700 са компаниите в сектора, а издадените лицензи – над 3000. Заедно с администрацията, заетите са над 120 хил.
"Ние сме изпратили нашето становище в комисиите в Народното събрание. Ако не се приеме, следващата процедура е сезиране на Европейската комисия и наказателна процедура срещу България", коментира тя.
Междувременно представители на сектора коментираха проекта на пресконференция в БСК.
Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) не е подложен на оценка на въздействието и на задължителното обществено обсъждане, твърдят компаниите, цитирани от пресцентъра на работодателската организация.
Те се опасяват, че дейността им се засяга и от Проекта за изменения в Закона за МВР, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение, се изтъкнали участниците.
Според тях МВР ще стане пряк пазарен конкурент на частните фирми и тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана.
Участниците припомниха, че с последните промени в ЗМВР е създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно дейността и финансирането му.
Друг сериозен проблем според тях в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори.
Това според частния бизнес е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с преходни и заключителни разпоредби.
Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност, казват компаниите.
*Новината е допълнена в 12.42 ч. със съобщението за пресконференцията.
Заглавие: Охранителни фирми възразяват срещу проектозакон за сектора
Дата: 05.09.2017 11:50
Медия: Новини дир.бг
В проекта за нов Закон за частната охранителна дейност са заложени множество нарушения на българското и на европейското законодателство, заяви пред БНР изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова.
Проектът е внесен от Министерския съвет на 2 август в Народното събрание. Той урежда условията и реда за частна охранителна дейност, административното регулиране и контрол.
Със законопроекта, както и досега, се установява лицензионен режим за ...
(статията препраща към публикацията на ИНВЕСТОР.БГ)...
Заглавие: Сдружения: Има пробойни в поправките на закона за частната охранителна дейност
Дата: 05.09.2017 11:31
Медия: Канал 3
Брюксел може да ни накаже заради несинхронизирано законодателство, предупредиха от клъстeр "Сигурност"
България е заплашена от наказателна процедура от ЕК заради готвените промени в закона за частната охранителна дейност.
Поправките в проектозакона не за синхронизирани с европейските. Това предупредиха на пресконференция от индустриалния клъстер "Сигурност". Според нейния изпълнителен директор Татяна Иванова промените не са минали обществено обсъждане.
Друго нарушение е, че се забелязват драстични разлики в терминологията, заради които също се уязвими и подлежим на санкция от страна на Брюксел. От сдружението предупреждават, че от неизпипаните поправки ще пострадат над 120 000 души в охранителния сектор.
Заглавие: Фирмите за охранителна дейност обмислят да поискат от ЕК наказателна процедура срещу България заради новия закон
Дата: 05.09.2017 08:33
Медия: Българско национално радио
Проектът за нов Закон за частната охранителна дейност е объркан още във философията си. В него са заложени множество нарушения на българско и на европейско законодателство. Притестнява ни и терминологията...
Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Изпълнителният директор на "Индустриален клъстър сигурност" Татяна Иванова.
Терминологията не съответства нито на описанията и на разписаните термини, които са в изключенията на Директивата за услугите, които са в Закона за Евростат, които са в НСИ, след което като преминем през заложеното нарушение на Конституцията на Република България министърът с наредба да определя минимални изисквания за сигурност и безопасност. Това е и в нарушение на решение на Европейския съд по въпроса - срещу Италия. В законопроекта се визира, ако не си подал заявление за членство в професионално сдружение, то това е основание за отнемане и за даване на лиценз съответно. Правото на сдружаване е също регламент на Конституцията и на Конвенцията на международната организация на труда....По този начин се ограничава и правото на стопанска дейност, защото без лиценз не можеш да извършваш тази дейност.
Охранителните фирми не са звено в МВР, за да бъде дейността им регламентирана с наредба на министъра, изтъкна Иванова. Тя подчерта, че правомощията на охранителите не са увеличени с новия закон, но административната тежест е.
Има множество нарушения и на релевантното законодателство, свързано с решения на Европейския съд. В законопроекта пише, че няма нужда от оценка на въздействието и не е направена такава оценка на въздействието на законопроекта с наличните регламенти в Европа. Опасността от наказателна процедура срещу България, защото ще сезираме Европейската комисия, ще е много голяма....
Около 700 са компаниите в сектора, а издадените лицензи – над 3000, отчете Иванова. Заедно с администрацията, заетите са над 120 000, обобщи Иванова:
Другата страна на медала е, че този законопроект е изготвен от консултативния съвет, в който членуват с право на глас 3 сдружения и те обединяват под 1% от броя на лицензираните компании на територията на страната. Считате ли, че това наистина е широко обществено обсъждане?
Твърденията, че становищата на фирмите в бранша са били взети предвид при изготвянето на законопроекта тя коментира така:
Това са мнения, които сме давали по законопроект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частна охранителна дейност, който е от 24.04.2016 година. По този законопроект ние не сме давали мнения и становища под никаква форма.
Ние сме изпратили нашето становище в комисиите в Народното събрание. Ако не се приеме, следващата процедура е сезиране на Европейската комисия и наказателна процедура срещу България.
Заглавие: Частните охранители се опасяват, че МВР ще изземе функциите им
Дата: 05.09.2017 12:50
Медия: Actualno.com
Представители на частния охранителен сектор в България алармираха, че Министерството на вътрешните работи (МВР) се опитва с промени в законовата и нормативната база да възстанови порочните практики за конкуриране на бизнеса с охранителни услуги, предаде репортер на Actualno.com. На пресконференция в Българската стопанска камара (БСК) представители на Индустриален клъстер "Сигурност" (член на БСК), Българската камара за охрана и сигурност (член на БСК) и Съюзът на фирмите за охрана и сигурност (член на ССИ) се обединиха около това, че е необходима реформа в сектор "Сигурност", както и адекватни законови промени в частните услуги за сигурност. 18 525 служители на МВР до момента са получили парите си за униформи
До момента е изплатена левовата равностойност на униформено облекло на 18 525 служители на МВР. Това заяви министърът на вътрешните раб...
Прочети повече Те обаче обърнаха внимание, че с промените в Закона за частната охранителна (ЧОД) дейност и проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР (ЗИД на ЗМВР) се оформя пакет от законопроекти, който на практика започва да създава усещане за нестабилност в бранша. Представителите на частните охранителни фирми се оплакаха, че промените в ЧОД са приети без обществено обсъждане и в нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА), липсва оценка на въздействието в съответствие с правото на ЕС, създава се допълнителна административна тежест за бизнеса, а терминологията на проектозакона няма връзка със заложената в българското и европейското законодателство.
Въведено е например изискване за задължително членство в сдружение за получаване на лиценз за охранителна дейност в нарушение на КРБ и Конвенция 87 на МОТ. Що се касае до проекта за ЗИД на ЗМВР там са заложени промени относно възможностите МВР да извършва отново възмездна охранителна дейност, при това не само физически, но и с технически средства. Също така се предвижда възможност за извършване на дейностите по охрана и на лицата, работещи на трудово правоотношение. Частните охранители алармираха, че с проектопромените в Закона за МВР се отваря врата за извършване на дейности по пожарогасене, спасителни дейности и дейности по държавен противопожарен контрол на обекти от стратегическата инфраструктура на базата на възмездни договори. МВР дава над 115 000 лв. за борба с дрогираните шофьори
Министерството на вътрешните работи е обявило обществена поръчка за закупуването на 4165 касети за дрегер-устройства за проверка на упо...
Прочети повече На пресконференцията стана ясно и, че от 1 януари 2018 г. трябва да започне да функционира и Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", а частните охранители попитаха с какви средства ще бъде финансирано то, какви дейности ще извършва и има ли решение на Европейската комисия (ЕК) относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано държавното предприятие. Според частните охранители резултатите от промените в законодателството ще доведат до административен хаос в сектора, въвеждане на допълнителна административна тежест за бизнеса, конкуренция на частния бизнес от страна на МВР и опасност от наказателна процедура срещу България от страна на ЕК, тъй като въпросният законопроект за частната охранителна дейност не отговаря на изискванията.
Заглавие: Закон внася хаос в охранителния сектор
Дата: 05.09.2017 14:08
Медия: Банкеръ
Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е внесен в Народното събрание, в противоречие със Закона за нормативните актове, тъй като не е подложен на оценка на въздействието, както и на задължителното обществено обсъждане.
Приложените към законопроекта становища на браншови организации не се отнасят до него, а до друг законопроект за промени в ЗЧОД.
Това каза на пресконференция днес, 5 септември 2017 г., изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова.
Според Иванова, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.
По време на пресконференцията беше коментиран и внесеният в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност.
Заглавие: Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора
Дата: 05.09.2017 14:03
Медия: Накратко
Проектозаконът за частната охранителна дейност, който е внесен в Народното събрание на 2 август 2017 г., е приет без обществено обсъждане. Това заяви изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова, предаде репортер на БГНЕС.
"Основният проблем е, че законопроектът е приет без обществено обсъждане. Той беше внесен в НС и нашето учудване беше голямо, когато видяхме в таблицата, която се публикува в края на законопроекта за обществено обсъждане, наши становища. Тези наши становища обаче са давани по друг законопроект, който е от миналата година и няма абсолютно нищо общо с този законопроект. Дефакто няма проведено реално обществено обсъждане на въпросния законопроект. С това се нарушават изискванията на законопроекта. Липсва оценка на въздействието с правото на Евросъюза. В мотивите към законопроекта вносителят е написал, че не се прилага правото на ЕС и поради тази причина не е необходима оценка за въздействието.
Отговорно можем да заявим, че е необходима и належаща такава оценка", подчерта Татяна Иванова. Проектозаконът е приет на последното за месец юли заседание на Министерски съвет.
"Необходима е реформа в сектор сигурност, необходима е реформа и в частните услуги за сигурност. Основният проблем е, че в терминологията на предложения законопроект не се включва това, което е разписано в описанието на сектора в Евростат и НПИ", заяви Иванова.
Според нея, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно. Иванова коментира и внесения в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност. /БГНЕС
Заглавие: Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора
Дата: 05.09.2017 14:11
Медия: news.data.bg
Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е внесен в Народното събрание, в противоречие със Закона за нормативните актове, тъй като не е подложен на оценка на въздействието, както и на задължителното обществено обсъждане. Приложените към законопроекта становища на браншови организации не се отнасят до него, а до друг законопроект за промени в ЗЧОД.
Това каза на пресконференция днес, 5 септември 2017 г., изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В пресконференцията участваха още Александър Иванов – председател на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова – председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков – председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ).
Според Татяна Иванова, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.
По време на пресконференцията беше коментиран и внесеният в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност.
Заглавие: Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора
Дата: 05.09.2017 14:11
Медия: Novini bg
Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е внесен в Народното събрание, в противоречие със Закона за нормативните актове, тъй като не е подложен на оценка на въздействието, както и на задължителното обществено обсъждане. Приложените към законопроекта становища на браншови организации не се отнасят до него, а до друг законопроект за промени в ЗЧОД.
Това каза на пресконференция днес, 5 септември 2017 г., изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В пресконференцията участваха още Александър Иванов – председател на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова – председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков – председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ).
Според Татяна Иванова, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.
По време на пресконференцията беше коментиран и внесеният в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център
за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност.
Заглавие: Представители на частните охранителни фирми обвиниха МВР в скрита конкуренция
Дата: 05.09.2017 14:35
Медия: Българско национално радио
Представители на частните охранителни фирми у нас обвиниха МВР в скрита конкуренция и предупредиха за криза в сектора. Причината според тях е проектозаконът за частната охранителна дейност, внесен в Народното събрание през август без обществено обсъждане.
Частните охранителни фирми у нас подозират, че МВР ще възстанови търговската си дейност по охрана на обекти. Татяна Иванова, председател на Клъстер "Сигурност", коментира:
Само а 2017-а година това е трети Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, което допълнително създава нестабилност и несигурност в системата на услугите за сигурност. МВР има заложени достатъчно със Закона за МВР правомощия и функции, които са по обществения ред и сигурност, че да трябва да се назначават допълнително такива лица, работещи на трудово правоотношение. Всъщност те са по същия начин, както частните охранители, и се явяват пряка конкуренция на бизнеса.
Резултатите от това ще бъдат, според Татяна Иванова:
Възстановяване на порочните практики на МВР да конкурира частния бизнес, оттам нестабилност в нашия сектор. Отделно от това въздействие върху обществото.
Заглавие: Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора
Дата: 05.09.2017 15:40
Медия: Скандал
Проектозаконът за частната охранителна дейност, който е внесен в Народното събрание на 2 август 2017 г., е приет без обществено обсъждане. Това заяви изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова, предаде БГНЕС.
"Основният проблем е, че законопроектът е приет без обществено обсъждане. Той беше внесен в НС и нашето учудване беше голямо, когато видяхме в таблицата, която се публикува в края на законопроекта за обществено обсъждане, наши становища. Тези наши становища обаче са давани по друг законопроект, който е от миналата година и няма абсолютно нищо общо с този законопроект. Дефакто няма проведено реално обществено обсъждане на въпросния законопроект. С това се нарушават изискванията на законопроекта. Липсва оценка на въздействието с правото на Евросъюза. В мотивите към законопроекта вносителят е написал, че не се прилага правото на ЕС и поради тази причина не е необходима оценка за въздействието.
Отговорно можем да заявим, че е необходима и належаща такава оценка", подчерта Татяна Иванова. Проектозаконът е приет на последното за месец юли заседание на Министерски съвет.
"Необходима е реформа в сектор сигурност, необходима е реформа и в частните услуги за сигурност. Основният проблем е, че в терминологията на предложения законопроект не се включва това, което е разписано в описанието на сектора в Евростат и НПИ", заяви Иванова.
Според нея, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.
Иванова коментира и внесения в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно "държавната помощ", с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.
Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност.
Заглавие: Охранители против готвените законодателни промени в бранша
Дата: 05.09.2017 15:02
Медия: Радио София
Според Индустриален клъстер "Сигурност", Българската камара за охрана и сигурност и Съюзът на фирмите за охрана и сигурност, предложеният проект за закон за частната охранителна дейност и предложените промени в закона за МВР ще доведат до административен хаос, нестабилност в сферата на частната охранителна дейност и допълнителна административна тежест за бизнеса. Според браншовите организации реформа е необходима, но с предложените промени МВР ще стане конкуренция на охранителните фирми.
Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност е внесен в Народното събрание в началото на месец август без оценка на въздействието и без задължителното обществено обсъждане. Това заяви изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова.
Иванова обясни, че в сектора са заети над 120 хиляди души, върху които промените ще се отразят. Според частните охранители внесеният в парламента проект за изменение и допълнение в закона за МВР засяга тяхната дейност. Татяна Иванова обясни също, че се дава възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, които работят по трудово правоотношение.
Иванова подчерта още, че чрез предложените промени в закона за МВР се разширяват правомощията на служителите на министерството и те така се явяват конкуренти на частните фирми. С последните промени беше създадено Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари следващата година, но все още не е ясно какви точно дейности ще извършва то и с какви средства ще бъде финансирано. Освен това представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия.
Повече за проблемите, които охранителните фирми виждат в предложените законодателни промени, чуйте от Ивайло Николов.
Заглавие: Охранители се оплакаха, че МВР иска да ги конкурира
Дата: 05.09.2017 20:25
Медия: Сега
СНИМКА: БГНЕС
Представители на индустриалния клъстер "Сигурност", Българската камара за охрана и сигурност и Съюзът на фирмите за охрана и сигурност критикуваха законопроектите за частната охранителна дейност и за изменение на Закона за МВР. Трите сдружения на частните охранители вчера се оплакаха от възможността за пряка намеса на държавата в стопанската им дейност.
Представители на Индустриалния клъстер "Сигурност", Българската камара за охрана и сигурност и Съюзът на фирмите за охрана и сигурност посочиха, че законопроектите за частната охранителна дейност и за изменение на Закона за МВР ще създадат нестабилност в бранша и хаос. Те твърдят, че ще се увеличи административната тежест и че държавата не би трябвало да има правото да определя как те ще си вършат работата, аргументират становището си организациите.
Законът за МВР е променян 21 пъти, което създава нестабилност и несигурност в системата за услугите за охрана и сигурност, посочиха организациите. Чрез промените се връщат част от порочните практики МВР да извършва търговска дейност, като се явяват пряка конкуренция на бизнеса, твърдят от клъстер "Сигурност". Според тях МВР пак ще може да сключва договори за охрана на обекти - дейност, забранена по времето на вътрешния министър Цветлин Йовчев.
Според Татяна Иванова, председател на Съвета на учредителите на клъстера, законопроектът за частната охранителна дейност е приет без обществено обсъждане и липсва оценка на въздействието му. По данни на Българската стопанска камара Законът за частна охранителна дейност е променян 8 пъти от 2010 г. до сега. "Всички промени водят до нестабилност на сектора, където работят около 120 хил. души. Промените ще въздействат и на възложителите", каза още Иванова.
Охранителите не са съгласни с въвеждането на изискване за задължително членство в професионално сдружение, за да получат лиценз. Според тях това е в нарушение на конвенция на Международната организация на труда. "В проектозакона е заложено, че ако до три месеца частната охранителна фирма не стане член на сдружение, това ще е основание да й бъде отнет лицензът, което е недопустимо", заяви Иванова. По конституция членството в сдружение е доброволно и не може да се въвежда подобно изискване, смятат и останалите.
Заглавие: Притеснения от промените в Закона за частната охранителна дейност изразиха от Стопанската камара
Дата: 05.09.2017 18:28
Медия: Телевизия Европа
Частните охранители изразиха опасения от подготвяните промени в Закона за частната охранителна дейност и Закона за МВР.
Те предвиждат полицаи да могат да охраняват обекти въз основа на сключен договор, включително с помощта на технически средства. Според частните охранители това ще доведе до припокриване на тяхната дейност с тази на държавните органи на реда.
Заглавие: Частните охранители обвиниха МВР в нелоялна конкуренция
Дата: 05.09.2017 16:49
Медия: Факти
В проекта за нов Закон за частната охранителна дейност са заложени множество нарушения на българското и на европейското законодателство, заяви пред БНР изпълнителният директор на Индустриален клъстер "Сигурност" Татяна Иванова.
Проектът е внесен от Министерския съвет на 2 август в Народното събрание. Той урежда условията и реда за частна охранителна дейност, административното регулиране и контрол.
Със законопроекта, както и досега, се установява лицензионен режим за частната охранителна дейност.
Проектът предвижда ново видово разделение на сектора. Предвидено е разработване на подзаконов нормативен акт, с който детайлно за всеки един вид дейност да се регламентират минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за техническо оборудване, моторни превозни средства и персонал с професионална квалификация.
Татяна Иванова коментира, че проектът "е объркан още във философията си". Тя изтъкна, че е използвана терминология, която според нея не съответства на термините, използвани в изключенията на Директивата за услугите, в Закона за Евростат и от НСИ.
Секторът е против министърът с наредба да определя минимални изисквания за сигурност и безопасност.
Иванова не е съгласна и със записаното задължителното изискване за принадлежност на охранителната фирма към професионално сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност.
"Правото на сдружаване е също регламент на Конституцията и на Конвенцията на международната организация на труда. По този начин се ограничава и правото на стопанска дейност, защото без лиценз не можеш да извършваш тази дейност", смята директорът на Индустриален клъстер "Сигурност".
"Охранителните фирми не са звено в МВР, за да бъде дейността им регламентирана с наредба на министъра", смята Иванова. Тя подчерта, че правомощията на охранителите не са увеличени с новия закон, но административната тежест е.
"Опасността от наказателна процедура срещу България, защото ще сезираме Европейската комисия, ще е много голяма", предупреди тя.
Около 700 са компаниите в сектора, а издадените лицензи – над 3000. Заедно с администрацията, заетите са над 120 хил.
"Ние сме изпратили нашето становище в комисиите в Народното събрание. Ако не се приеме, следващата процедура е сезиране на Европейската комисия и наказателна процедура срещу България", коментира тя.
Междувременно представители на сектора коментираха проекта на пресконференция в БСК.
Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) не е подложен на оценка на въздействието и на задължителното обществено обсъждане, твърдят компаниите, цитирани от пресцентъра на работодателската организация.
Те се опасяват, че дейността им се засяга и от Проекта за изменения в Закона за МВР, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение, се изтъкнали участниците.
Според тях МВР ще стане пряк пазарен конкурент на частните фирми и тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана.
България
Заглавие: Частните охранители се опасяват, че МВР ще изземе функциите им
Дата: 05.09.2017 16:33
Медия: Радио Добруджа
Представители на частния охранителен сектор в България алармираха, че Министерството на вътрешните работи (МВР) се опитва с промени в законовата и нормативната база да възстанови порочните практики за конкуриране на бизнеса с охранителни услуги, предаде репортер на Actualno.com. На пресконференция в Българската стопанска камара (БСК) представители на Индустриален клъстер "Сигурност" (член на БСК), Българската камара за охрана и сигурност (член на БСК) и Съюзът на фирмите за охрана и сигурност (член на ССИ) се обединиха около това, че е необходима реформа в сектор "Сигурност", както и адекватни законови промени в частните услуги за сигурност.
Те обаче обърнаха внимание, че с промените в Закона за частната охранителна (ЧОД) дейност и проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР (ЗИД на ЗМВР) се оформя пакет от законопроекти, който на практика започва да създава усещане за нестабилност в бранша. Представителите на частните охранителни фирми се оплакаха, че промените в ЧОД са приети без обществено обсъждане и в нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА), липсва оценка на въздействието в съответствие с правото на ЕС, създава се допълнителна административна тежест за бизнеса, а терминологията на проектозакона няма връзка със заложената в българското и европейското законодателство. Въведено е например изискване за задължително членство в сдружение за получаване на лиценз за охранителна дейност в нарушение на КРБ и Конвенция 87 на МОТ.
Снимка:hashtag-bg.com Източник:actualno.com
Заглавие: Частни охранители обвиняват МВР в скрита конкуренция
Дата: 05.09.2017 20:59
Медия: Vraca news
Представители на частните охранителни фирми у нас обвиниха МВР в скрита конкуренция и предупредиха за криза в сектора. Причината според тях е проектозаконът за частната охранителна дейност, внесен в Народното събрание през август без обществено обсъждане. Охранителните фирми подозират, че с него МВР ще възстанови търговската си дейност по охрана на обекти, предаде БНР.
Законът залага рестрикции, с които нарушава правото на сдружаване и пряко се намесва в охранителния бизнес като задължава частните охранителни фирми да членуват в браншови организации. В противен случай ще бъде отнеман лицензът им.
Татяна Иванова, председател на Клъстер "Сигурност", коментира: "Само за 2017-а година това е трети Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, което допълнително създава нестабилност и несигурност в системата на услугите за сигурност. МВР има заложени достатъчно със Закона за МВР правомощия и функции, които са по обществения ред и сигурност, че да трябва да се назначават допълнително такива лица, работещи на трудово правоотношение. Всъщност те са по същия начин, както частните охранители, и се явяват пряка конкуренция на бизнеса".
По думите й новият закон урежда поредица от лицензионни режими, които вместо да олекотят административната тежест върху бизнеса, я увеличават.
Според Иванова законопроектът е в разрез с европейското законодателство в областта на конкуренцията и с това, че се въвеждат дискриминационни мерки във вътрешния пазар. Законът регулира стопански отношения, каквито са услугите за частна охранителна дейност, а това е недопустимо, тъй като се нарушава правото за еднакви условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя, коментират от бранша.
"Новият закон ще създаде нестабилност в сектора, където работят около 120 хил. души. Новите мерки ще засегнат предимно по- малките охранителни фирми, както и възложителите на охранителни услуги", заяви още Татяна Иванова.
http://dnes.dir.bg
Заглавие: Обвиняват МВР в скрита конкуренция
Дата: 05.09.2017 18:06
Медия: Darts news
Представители на частните охранителни фирми у нас обвиниха МВР в скрита конкуренция и предупредиха за криза в сектора. Причината според тях е проектозаконът за частната охранителна дейност, внесен в Народното събрание през август без обществено обсъждане. Охранителните фирми подозират, че с него МВР ще възстанови търговската си дейност по охрана на обекти, предаде БНР.
Законът залага рестрикции, с които нарушава правото на сдружаване и пряко се намесва в охранителния бизнес като задължава частните охранителни фирми да членуват в браншови организации. В противен случай ще бъде отнеман лицензът им.
Татяна Иванова, председател на Клъстер "Сигурност", коментира: "Само за 2017-а година това е трети Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, което допълнително създава нестабилност и несигурност в системата на услугите за сигурност. МВР има заложени достатъчно със Закона за МВР правомощия и функции, които са по обществения ред и сигурност, че да трябва да се назначават допълнително такива лица, работещи на трудово правоотношение. Всъщност те са по същия начин, както частните охранители, и се явяват пряка конкуренция на бизнеса".
По думите й новият закон урежда поредица от лицензионни режими, които вместо да олекотят административната тежест върху бизнеса, я увеличават.
Според Иванова законопроектът е в разрез с европейското законодателство в областта на конкуренцията и с това, че се въвеждат дискриминационни мерки във вътрешния пазар. Законът регулира стопански отношения, каквито са услугите за частна охранителна дейност, а това е недопустимо, тъй като се нарушава правото за еднакви условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя, коментират от бранша.
"Новият закон ще създаде нестабилност в сектора, където работят около 120 хил. души. Новите мерки ще засегнат предимно по- малките охранителни фирми, както и възложителите на охранителни услуги", заяви още Татяна Иванова.
Заглавие: Частни охранителни фирми недоволстват от предложения за законови промени
Дата: 05.09.2017 16:58
Медия: Дарик Нюз
5 септември 2017 16:58 МВР се опитва да конкурира нелоялно частните охранители – такова опасение изразиха най-големите браншови организации по повод новия Закон за частната охранителна дейност, приет от кабинета преди месец, както и поредните промени в Закона за МВР.
Според бизнеса чрез тях МВР иззема функции на частния сектор и вече ще може да сключва договори за охрана на обекти, като я извършва дори с лица без полицейски правомощия. От бранша възразяват и против предложението вътрешният министър да определя чрез наредба минималните критерии за охранителните фирми. Според тях това е пряко вмешателство на държавата в стопанска дейност и ще доведе до закриването на много от по-малките фирми.
В началото на август кабинетът прие изцяло нов Закон за частната охранителна дейност. Според представители от бранша проектозаконът не е преминал никакво обществено обсъждане, а в него фигурират техни становища, само че от предишен проект. Някои от промените в закона задължават охранителите да са длъжностни лица, както и частните фирми – да предоставят записи от камерите си на МВР. Според изпълнителният директор на клъстер "Сигурност" Татяна Иванова промените са козметични и предимно ще увеличат административната тежест.
"И към настоящия момент частните охранители имат право да задържат нарушители. И към настоящия момент съдебната практика показва, че нашите служители при изпълнение на служебните задължения са длъжностни лица. И към настоящия момент, когато има необходимост МВР да вземе някои кадри при извършени престъпления, винаги е получавала тези кадри", каза тя.
Според други промени охранителните фирми вече ще са задължени да членуват в браншови организации, иначе няма да получават лиценз. Вътрешният министър пък ще определя с наредба минималните критерии за дейността на фирмите. Това означава, че с наредба министърът ще регламентира на фирмите какви изисквания трябва да имат - колко автомобили, хора с какво обучение да са и от този сорт неща, което всъщност е пряка намеса на държавата в стопанска дейност, твърди Иванова. Успоредно с новия закон бяха приети и поредни промени в Закона за МВР. Според тях МВР вече ще сключва договори за охрана на обекти, включително и стратегически, като за целта ще може да използва и лица, които нямат полицейски правомощия.
Според бранша това създава нелоялна конкуренция на частния сектор. "На тези лица се дава възможност да задържат например, като при тези възможности за задържане те буквално имат същите правомощия както частните охранители. Всичко това на практика ни дава основание да смятаме, че под една или друга форма МВР започва полека да връща тази практика за търговска дейност", коментира изпълнителният директор на клъстер "Сигурност"
Заглавие: Частни охранители обвиняват МВР в скрита конкуренция
Дата: 05.09.2017 16:53
Медия: Dnes dir bg
Представители на частните охранителни фирми у нас обвиниха МВР в скрита конкуренция и предупредиха за криза в сектора. Причината според тях е проектозаконът за частната охранителна дейност, внесен в Народното събрание през август без обществено обсъждане. Охранителните фирми подозират, че с него МВР ще възстанови търговската си дейност по охрана на обекти, предаде БНР.
Законът залага рестрикции, с които нарушава правото на сдружаване и пряко се намесва в охранителния бизнес като задължава частните охранителни фирми да членуват в браншови организации. В противен случай ще бъде отнеман лицензът им. Татяна Иванова, председател на Клъстер "Сигурност", коментира: "Само за 2017-а година това е трети Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, което допълнително създава нестабилност и несигурност в системата на услугите за сигурност. МВР има заложени достатъчно със Закона за МВР правомощия и функции, които са по обществения ред и сигурност, че да трябва да се назначават допълнително такива лица, работещи на трудово правоотношение. Всъщност те са по същия начин, както частните охранители, и се явяват пряка конкуренция на бизнеса".
По думите й новият закон урежда поредица от лицензионни режими, които вместо да олекотят административната тежест върху бизнеса, я увеличават.
Според Иванова законопроектът е в разрез с европейското законодателство в областта на конкуренцията и с това, че се въвеждат дискриминационни мерки във вътрешния пазар. Законът регулира стопански отношения, каквито са услугите за частна охранителна дейност, а това е недопустимо, тъй като се нарушава правото за еднакви условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя, коментират от бранша. "Новият закон ще създаде нестабилност в сектора, където работят около 120 хил. души. Новите мерки ще засегнат предимно по- малките охранителни фирми, както и възложителите на охранителни услуги", заяви още Татяна Иванова.