Заглавие: Частните охранители се опасяват, че МВР ще ги конкурира нелоялно
Дата: 05.09.2017 12:49
Медия: Дневник
Частните охранители се оплакаха, че последните два законопроекта на вътрешното министерство - за частната охрана и Закона за МВР показват, че ведомството се връща към практиката да развива търговска дейност и по този начин става конкуренция на бизнеса им. На специална пресконференция по темата становище изразиха индустриалния клъстер "Сигурност", Българската камара за охрана и сигурност и Съюзът на фирмите за охрана и сигурност.
Законът за МВР - връща практиката за търговска дейност на ведомството
Поредните предложения за промени в Закона за МВР предвиждат полицията да може да охранява обекти въз снова на сключен договор, включително със сигнално-охранителна и друга техника. По време на изпълнение на договора МВР ще назначава нови служители за целта. Същото ще важи и за пожарната, която ще може да осъществява пожарогасителна и спасителна дейност след договор със заинтересованите. С предложените изменения се разширяват правомощията на служителите, работещи по трудово правоотношение в МВР. Те ще могат да осъществяват и охрана на обекти, които не се управляват от министерството, както и по охрана на границата. Те ще имат право и да задържат хора при изпълнение на функциите си.
Повече за предложенията четете тук.
Това частните охранители разтълкуваха като връщане на практиката за извършване на търговска дейност от ведомството, което е длъжно да гарантира спазване на обществения ред и сигурността като държавен орган.
Освен това с назначаването на нови служители за охрана на обектите и разширяване на правомощията на наетите по трудово правоотношение в МВР се създава пряка конкуренция на частните охранители. Те коментираха, че по принцип няма проблем в конкуренцията, но когато тя идва от структурата, която издава лицензите им, това вече не е просто конкуренция.
Законът за частната охранителна дейност - пряка намеса на държавата в бизнеса
В края на юли кабинетът одобри изменения и в Закона за частната охранителна дейност. Те според браншовите организации са само козметични и не са стъпка към нужната реформа в сектор "Сигурност". В същото време законопроектът урежда поредица от лицензионни режими, които вместо да олекотят административната тежест върху бизнеса, я увеличават, коментира Татяна Иванова, председател на клъстера "Сигурност".
Повече за проекта четете тук.
По думите ѝ законопроектът е в разрез с европейското законодателство в областта на конкуренцията и с това, че се въвеждат дискриминационни мерки във вътрешния пазар. Иванова коментира, че това е пряка намеса на държавата в бизнеса.
Проектът предвижда и наказания за фирмите, които не се включат в браншови организации. Това според Иванова е доброволен
акт и не може да бъде вменено като задължение, още по-малко да се налагат санкции при неизпълнението му с отнемане на лиценза на някоя фирма.
Новият закон за частните охранители ще създаде нестабилност в сектора, където работят около 120 хил. души. А новите мерки ще засегнат предимно по-малките охранителни фирми, коментира още Иванова.
Същевременно на тях ще се вменяват правомощия по охрана на обществения ред. "Няма как да се "аутсорсват" дейности на частните охранителни фирми към МВР", обясни Иванова. По думите ѝ частните охранители винаги са били партньори на МВР, но не могат да се изземват функции на ведомството, както и обратно - МВР не може да се намесва на пазара на охранителни услуги.
Иванова обясни още, че към одобрения от кабинета законопроект за частаната охрана са приложени становища на три от браншовите организации, които обаче са към стар проект. На практика е нямало обществено обсъждане по одобрения от Министерския съвет.
От индустриалния клъстер коментираха и влезлите вече в сила промени в Закона за МВР, според които от началото на следващата година ще заработи новото държавно предприятие, което единствено остана от т.нар. реформи на предишния вътрешен министър Румяна Бъчварова във втория кабинет на Борисов. Притесненията на бранша са, че с държавна подкрепа предприятието ще се включи в дейности, които фигурират на свободния пазар.